Механизъм на действие
МЕХАНИЗЪМ НА ДЕЙСТВИЕ - Съвременна концепция за електротерапията
В основата на електротерапевтичните въздействия и в частност на терапевтичното действие на СКЕНАР, лежи рефлекторният невро-хуморален механизъм на адаптация, който обезпечава (поддържа и възстановява) динамичното равновесие на човешкия организъм, както с външната, така и на неговата вътрешна среда – хомеостазата, т.е. състоянието на здраве.
Регулирането на всички жизнени функции се реализира благодарение на тясната връзка и взаимодействие на нервната и хуморално-ендокринната системи, чието действие се опосредства чрез освобождаване от нервните клетки на биологично активни вещества, наречени невромедиатори:
- класически невромедиатори - амини (ацетилхолин, норадреналин и пр.) и амино киселини (глутаминова, аспарагинова и пр.), характерни за дебелите миелинизирани А- и В- нервни влакна, имащи ясно определен (бърз и краткотраен) физиологичен ефект.
- НЕВРОПЕПТИДИ (НП) - най-голямата понастоящем и най-важна от физиологична и медицинска гледна точка група невромедиатори - ендорфини, енкефалини, невротензин, брадикинин и мн. др. (над 2000 НП). НП са основните НМ при тънките немиелинизирани и трудно възбудими С-влакна. Тези пептидергични (продуциращи НП) нервни влакна съставляват основната част (над 70 %) от нервната тъкан.
Съвременната наука вече недвусмислено е доказала, че благодарение на специфичните си свойства (продължителен и отдалечен във времето и по място ефект, включване в сложни регулаторни вериги и каскади за контрол на множество физиологични функции, мощен аналгетичен ефект и пр.) НП – тези ендогенни собствени фармацевтици на човешкото тяло реализират всички авторегулаторни и автотерапевтични процеси, насочени към поддържане или възстановяване на хомеостазата в организма, към поддържане или възстановяване състоянието на здраве.
Поради това, главна ЦЕЛ на електротерапията е да се активира максимална част от нервната тъкан, преди всичко пептидергичните С-влакна, коeто да доведе до отделяне на ефективна доза регулаторни невропептиди, необходима за отстраняване на възникналите в организма нарушения. Тази цел се реализира само отчасти чрез обичайните методи за електролечение:
- Поради нефизиологичния по форма и продължителност характер на техните импулси се възбуждат предимно дебелите А-влакна и е практически невъзможно възбуждането на изключително тънките С-влакна, без опасност от увреждане на останалите тъкани.
- Техните типични еднотипни или повтарящи се сигнали, предизвикват процес на привикване, който води до бързо изчерпване на терапевтичния им ефект.